Dec 2, 2006, 12:29 PM

* * *

  Poetry
691 0 3

Безумно и изгарящо те аз обичам,

но в сърцето болката тежи,

защото ти не ме обичаш вече

и не искаш да си с мен, нали?

 

Ти някога не бе такъв,

ти някога обичаше ме без предел,

за да си с мен с бурите се бореше

и в любовта си ставаше по-смел.

 

Какво те промени сега,

кое те кара да отблъскваш любовта?

Кой превърна те от ангелско момче

в мъж с титанов айсберг за сърце?

 

А аз – самотна, тъжна, наранена,

с душа от непосилна болка изпепелена

продължавам да шептя неспирно през сълзи,

че само тебе ще обичам, само теб завинаги!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря виПоздрави и целувки от мен
  • Ще обичаш някога отново! Вярвам в това! Кураж!
  • Много хубаво стихотворение. Страшно красиво е! Но е и много тъжно. Важното, обаче е да обичаме, независимо от всичко

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...