16 nov 2006, 14:36

* * * 

  Poesía
580 0 1
Листата на дървото
падаха безпощадно,
а устните целуваха
тъй жадно...
Ръцете шареха по
мокрите тела,
очите търсеха
твоето лице в нощта.
И след тази тъй прекрасна нощ,
утрото настъпи със свойта мощ.
И всичко разпиля,
сякаш това бе някаква игра,
играна от децата на нашите деца...

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??