* * *

Nov 16, 2006, 2:36 PM

Poetry

579 0 1

Листата на дървото
падаха безпощадно,
а устните целуваха
тъй жадно...
Ръцете шареха по
мокрите тела,
очите търсеха
твоето лице в нощта.
И след тази тъй прекрасна нощ,
утрото настъпи със свойта мощ.
И всичко разпиля,
сякаш това бе някаква игра,
играна от децата на нашите деца...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Laska (Ласка Александрова)

2006-11-16T18:03:55+02:00

Поздрав за стиха!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works