Rosica (Росица Иванова)
93 354
16.11.2006 г., 14:36 ч.

* * * 

  Поезия
578 0 1
Листата на дървото
падаха безпощадно,
а устните целуваха
тъй жадно...
Ръцете шареха по
мокрите тела,
очите търсеха
твоето лице в нощта.
И след тази тъй прекрасна нощ,
утрото настъпи със свойта мощ.
И всичко разпиля,
сякаш това бе някаква игра,
играна от децата на нашите деца...

© Росица Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??