Rosica (Росица Иванова) Rosica (Росица Иванова)
93
14 feb 2007, 1:35

* * *

  Poesía
770 0 8
Кога пораснахме със теб,
кога животът ни се промени,
сякаш вчера бяхме малки
и правехме бели...

Сега, приятелю, е друго -
няма ги вече детските мечти,
сега вече сме големи
и се усещаме все по-далечни и сами...

Боли, когато теб те няма -
сълзите ми напират все навън...
Сърцето търси да докосне нещо мъничко, познато,
но само спомените се явяват като насън...

Тъгата във душата ме изгаря,
но знам, че ти си там щастлив...
И само мисълта за следващата среща
прави ми живота по-красив!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0