* * *

Feb 14, 2007, 1:35 AM

Poetry

616 0 8

Кога пораснахме със теб,
кога животът ни се промени,
сякаш вчера бяхме малки
и правехме бели...

Сега, приятелю, е друго -
няма ги вече детските мечти,
сега вече сме големи
и се усещаме все по-далечни и сами...

Боли, когато теб те няма -
сълзите ми напират все навън...
Сърцето търси да докосне нещо мъничко, познато,
но само спомените се явяват като насън...

Тъгата във душата ме изгаря,
но знам, че ти си там щастлив...
И само мисълта за следващата среща
прави ми живота по-красив!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Rosica (Росица Иванова)

2007-02-14T13:44:27+02:00

Благодаря ви!
Бъдете щастливи и вие!
Белоснежка (Гергана Шутева)

2007-02-14T11:51:45+02:00

И само мисълта за следващата среща
прави ми живота по-красив!
* * *
Хубаво е! Щастливи и красиви мигове ти желая!
Романтик (Христо Костов)

2007-02-14T11:13:08+02:00

Много хубав стих, Роси!!! Поздрави!!!
Rosica (Росица Иванова)

2007-02-14T11:04:05+02:00

Благодаря,Романтична!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-02-14T10:57:29+02:00

Браво, Роси!
Rosica (Росица Иванова)

2007-02-14T09:51:28+02:00

Благодаря!
Прегръщам ви!
kity (Людмила Нилсън)

2007-02-14T09:45:57+02:00

Ей, хубаво е!!!
Поздрави!!!
Незабравима (Кремена Стоева)

2007-02-14T07:46:09+02:00

Хубав,откровен стих!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works