Rosica (Росица Иванова) Rosica (Росица Иванова)
93
Feb 14, 2007, 1:35 AM

* * *

  Poetry
763 0 8
Кога пораснахме със теб,
кога животът ни се промени,
сякаш вчера бяхме малки
и правехме бели...

Сега, приятелю, е друго -
няма ги вече детските мечти,
сега вече сме големи
и се усещаме все по-далечни и сами...

Боли, когато теб те няма -
сълзите ми напират все навън...
Сърцето търси да докосне нещо мъничко, познато,
но само спомените се явяват като насън...

Тъгата във душата ме изгаря,
но знам, че ти си там щастлив...
И само мисълта за следващата среща
прави ми живота по-красив!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0