* * *
Кога пораснахме със теб,
кога животът ни се промени,
сякаш вчера бяхме малки
и правехме бели...
Сега, приятелю, е друго -
няма ги вече детските мечти,
сега вече сме големи
и се усещаме все по-далечни и сами...
Боли, когато теб те няма -
сълзите ми напират все навън...
Сърцето търси да докосне нещо мъничко, познато,
но само спомените се явяват като насън...
Тъгата във душата ме изгаря,
но знам, че ти си там щастлив...
И само мисълта за следващата среща
прави ми живота по-красив!
кога животът ни се промени,
сякаш вчера бяхме малки
и правехме бели...
Сега, приятелю, е друго -
няма ги вече детските мечти,
сега вече сме големи
и се усещаме все по-далечни и сами...
Боли, когато теб те няма -
сълзите ми напират все навън...
Сърцето търси да докосне нещо мъничко, познато,
но само спомените се явяват като насън...
Тъгата във душата ме изгаря,
но знам, че ти си там щастлив...
И само мисълта за следващата среща
прави ми живота по-красив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
