24 mar 2007, 12:49

* * *

Poesía

1K 0 10

Да бе цвете - щях да те поливам вечно с моите сълзи. Да бе песен - все за тебе щях да пея, дори и с пресъхнали уста. Вода да бе, от тебе всяка капка щях да пия, за да живея вечно на черната земя... В огън да беше се превърнал - щях вечно на клада да горя... Да бе гора - щях да те пребродя, дори и в нея да умра... А ти какво си... човек... роден да нарянява, да мрази и обича... Но сълзите не от мен, а от теб искам да се стичат... Но защо ли клетви да изричам, и теб някога ще те боли... Сега целувам те за сбогом и ти пожелавам само хубави неща!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Rosica (Росица Иванова)

Ники,много си мил,благодаря ти! Имаш едно силно гуш от мен

2007-03-24T14:19:21+02:00
RAMZES_1 (Николай Колев)

Ники,благодаря ти много,кажи ми как да не разкривам душата си,като ръката ми сама пише
ПРОДЪЛЖЕНИЕ: "А по очите ми сами се стичат". Страхотно е Рос.

2007-03-24T14:16:05+02:00
Rosica (Росица Иванова)

Креми,тоя младеж дето ти е оставил посланието ли,прочетох му аз коментарите,нямам думи и най-вече за снимката.

Ники,благодаря ти много,кажи ми как да не разкривам душата си,като ръката ми сама пише

2007-03-24T14:08:42+02:00
RAMZES_1 (Николай Колев)

Много добре написано, като се има предвид и че идва от сърцето. Рос, ти си разкриваш душата момиче. Човек може да разбере какво чувствуваш, какво мислиш, какво е настроението ти по стиховете ти. Продължавай все така. Верно има капацитети които биха те оценили другояче, но моята оценка е - супер!!!

2007-03-24T14:05:29+02:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Нищо съществено не си пропуснала!
Просто някой бездарник, се е появил тук и плюе наред всички в сайта!

2007-03-24T14:01:50+02:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0