24 mar 2007, 12:49

* * *

  Poesía
1K 0 10
Да бе цвете - щях да те поливам 
вечно с моите сълзи.
Да бе песен - все за тебе щях да пея,
дори и с пресъхнали уста.
Вода да бе, от тебе всяка капка щях да пия,
за да живея вечно на черната земя...
В огън да беше се превърнал -
щях вечно на клада да горя...
Да бе гора - щях да те пребродя,
дори и в нея да умра...
А ти какво си... човек...
роден да нарянява, да мрази и обича...
Но сълзите не от мен,
а от теб искам да се стичат...
Но защо ли клетви да изричам,
и теб някога ще те боли...
Сега целувам те за сбогом
и ти пожелавам само хубави неща!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ники,много си мил,благодаря ти! Имаш едно силно гуш от мен
  • Ники,благодаря ти много,кажи ми как да не разкривам душата си,като ръката ми сама пише
    ПРОДЪЛЖЕНИЕ: "А по очите ми сами се стичат". Страхотно е Рос.
  • Креми,тоя младеж дето ти е оставил посланието ли,прочетох му аз коментарите,нямам думи и най-вече за снимката.

    Ники,благодаря ти много,кажи ми как да не разкривам душата си,като ръката ми сама пише
  • Много добре написано, като се има предвид и че идва от сърцето. Рос, ти си разкриваш душата момиче. Човек може да разбере какво чувствуваш, какво мислиш, какво е настроението ти по стиховете ти. Продължавай все така. Верно има капацитети които биха те оценили другояче, но моята оценка е - супер!!!
  • Нищо съществено не си пропуснала!
    Просто някой бездарник, се е появил тук и плюе наред всички в сайта!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...