* * *
Да бе цвете - щях да те поливам
вечно с моите сълзи.
Да бе песен - все за тебе щях да пея,
дори и с пресъхнали уста.
Вода да бе, от тебе всяка капка щях да пия,
за да живея вечно на черната земя...
В огън да беше се превърнал -
щях вечно на клада да горя...
Да бе гора - щях да те пребродя,
дори и в нея да умра...
А ти какво си... човек...
роден да нарянява, да мрази и обича...
Но сълзите не от мен,
а от теб искам да се стичат...
Но защо ли клетви да изричам,
и теб някога ще те боли...
Сега целувам те за сбогом
и ти пожелавам само хубави неща!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
