Mar 24, 2007, 12:49 PM

* * *

Poetry

1K 0 10

Да бе цвете - щях да те поливам вечно с моите сълзи. Да бе песен - все за тебе щях да пея, дори и с пресъхнали уста. Вода да бе, от тебе всяка капка щях да пия, за да живея вечно на черната земя... В огън да беше се превърнал - щях вечно на клада да горя... Да бе гора - щях да те пребродя, дори и в нея да умра... А ти какво си... човек... роден да нарянява, да мрази и обича... Но сълзите не от мен, а от теб искам да се стичат... Но защо ли клетви да изричам, и теб някога ще те боли... Сега целувам те за сбогом и ти пожелавам само хубави неща!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Rosica (Росица Иванова)

Ники,много си мил,благодаря ти! Имаш едно силно гуш от мен

2007-03-24T14:19:21+02:00
RAMZES_1 (Николай Колев)

Ники,благодаря ти много,кажи ми как да не разкривам душата си,като ръката ми сама пише
ПРОДЪЛЖЕНИЕ: "А по очите ми сами се стичат". Страхотно е Рос.

2007-03-24T14:16:05+02:00
Rosica (Росица Иванова)

Креми,тоя младеж дето ти е оставил посланието ли,прочетох му аз коментарите,нямам думи и най-вече за снимката.

Ники,благодаря ти много,кажи ми как да не разкривам душата си,като ръката ми сама пише

2007-03-24T14:08:42+02:00
RAMZES_1 (Николай Колев)

Много добре написано, като се има предвид и че идва от сърцето. Рос, ти си разкриваш душата момиче. Човек може да разбере какво чувствуваш, какво мислиш, какво е настроението ти по стиховете ти. Продължавай все така. Верно има капацитети които биха те оценили другояче, но моята оценка е - супер!!!

2007-03-24T14:05:29+02:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Нищо съществено не си пропуснала!
Просто някой бездарник, се е появил тук и плюе наред всички в сайта!

2007-03-24T14:01:50+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0