2 dic 2007, 9:20

* * * 

  Poesía
668 0 3
Стоя на старата скамейка,
смирено навела глава.
Очите сякаш пресъхнали -
не могат да отронят сълза.

Вятърът само повява -
носи ми крехки листа,
а те като очите - изсъхнали -
падат на студената земя...

Дълго чаках да се върнеш -
да донесеш в сърцето любовта.
Но явно сляпо съм се лъгала -
ти заби в него отровна стрела.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??