* * *
Стоя на старата скамейка,
смирено навела глава.
Очите сякаш пресъхнали -
не могат да отронят сълза.
Вятърът само повява -
носи ми крехки листа,
а те като очите - изсъхнали -
падат на студената земя...
Дълго чаках да се върнеш -
да донесеш в сърцето любовта.
Но явно сляпо съм се лъгала -
ти заби в него отровна стрела.
смирено навела глава.
Очите сякаш пресъхнали -
не могат да отронят сълза.
Вятърът само повява -
носи ми крехки листа,
а те като очите - изсъхнали -
падат на студената земя...
Дълго чаках да се върнеш -
да донесеш в сърцето любовта.
Но явно сляпо съм се лъгала -
ти заби в него отровна стрела.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
