2 дек. 2007 г., 09:20

* * * 

  Поэзия
670 0 3
Стоя на старата скамейка,
смирено навела глава.
Очите сякаш пресъхнали -
не могат да отронят сълза.

Вятърът само повява -
носи ми крехки листа,
а те като очите - изсъхнали -
падат на студената земя...

Дълго чаках да се върнеш -
да донесеш в сърцето любовта.
Но явно сляпо съм се лъгала -
ти заби в него отровна стрела.

© Росица Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??