6 dic 2007, 15:06

* * *

  Poesía
1.2K 0 3
Да живееш в този измамен свят
е, мисля, най-големият грях.

Вече няма определения като честен и свят,
а само лицемерие и ироничен смях.

Плачеш с кървави сълзи,
а този отсреща ти казва: "Пълзи!".

Няма любов искрена и лична,
а само някаква мръсница себична.

Имаш доверие, но оставаш сам
и събираш цялата злоба там -
в Сърцето!!!

Хората вече нямат душа,
а мислят само за собствената си гуша!

В очите те гледат най-мило,
но ти мислят нещо гнило.

Животът е това - живееш сред хора
и оставаш сам.

Обичаш до болка,
но отново си сам!!!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боза Бозова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...