6 дек. 2007 г., 15:06

* * *

1.2K 0 3
Да живееш в този измамен свят
е, мисля, най-големият грях.

Вече няма определения като честен и свят,
а само лицемерие и ироничен смях.

Плачеш с кървави сълзи,
а този отсреща ти казва: "Пълзи!".

Няма любов искрена и лична,
а само някаква мръсница себична.

Имаш доверие, но оставаш сам
и събираш цялата злоба там -
в Сърцето!!!

Хората вече нямат душа,
а мислят само за собствената си гуша!

В очите те гледат най-мило,
но ти мислят нещо гнило.

Животът е това - живееш сред хора
и оставаш сам.

Обичаш до болка,
но отново си сам!!!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боза Бозова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....