ruji (Диди Попова)
37 78
13 dic 2006, 22:37

* * * 

  Poesía
726 0 3



Понякога гледам в тъмнината
и чакам да видя светлина.
Понякога гледам небесата
и искам нагоре да полетя!

Но ти ми отряза крилата
и мечтите ми превзе.
Сега сме само аз и самотата
в пълното с болка сърце.

И за какво си ми ти,
за да ме боли с пълна сила?
Защо ми го причини,
нима с нещо съм те наранила?

Пет месеца плача през всички тези нощи
за онези изгубени дни.
И се питам "Колко още
така непоносимо ще боли?"

Спомням си целувките,
спомням си мечтите,
спомням си прегръдките,
но помня и сълзите!

Тези свирепи сълзи,
които ме убиват.
Тези сълзи,
които щастието ми изтриват.

Кажи ми истината,веднъж поне.
Стига с тези лъжи коварни.
Кога ли това ще спре
и ще зарастнат ли дълбоките рани?

И всичко заради теб
и твоите проклети думи.
Ти си чудовище,а не човек
и точно за това ме изгуби!

© Диди Попова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много благодаря!
  • Ружи, за 15 годишна пишеш много добре.Тази любов ще ти е предупреждение за всички следващи, да не се доверяваш чак толкова на другия. Погледни се в огледалото и му кажи:"Този идеот не заслужава такова парче като мен!"
  • Ама какво ти пука, че те е загубило това чудовище. Я си гледай живота и си намери друг "муз".Тогава ще рониш щастливи, а не свирепи сълзи, сигурна съм.
Propuestas
: ??:??