21 feb 2007, 7:22

: (

  Poesía
955 0 1

: (

Всичко свърши,
оставаш в онова минало красиво.
Толкова грехове извърши,
че разби сърцето ми щастливо!

Не мога да скрия това,
че без теб се чувствам пуста.
Защо се отричам от любовта,
като още ги има проклетите чувства?

Мислех, че си всичко,
моята любов и мечта.
Толкова силно те обичах,
че останах само с теб и любовта.

А ти си тръгна и ме остави сама
по ръба на острия нож на реалността.
И така свирепо го заби в моите гърди,
че и до днес адска болка ме гори.

И сега, толкова далеч един от друг,
забравяме за мечтите и любовта.
Ти си с друга, аз - със друг,
но и двамата си имаме само черната самота!

След това време още
си играем на детски и болезнени игри.
Но и ти не можещ да забравиш онези нощи,
в които ронехме от щастие сълзи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диди Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....