21 feb 2007, 7:22

: (

  Poesía
963 0 1

: (

Всичко свърши,
оставаш в онова минало красиво.
Толкова грехове извърши,
че разби сърцето ми щастливо!

Не мога да скрия това,
че без теб се чувствам пуста.
Защо се отричам от любовта,
като още ги има проклетите чувства?

Мислех, че си всичко,
моята любов и мечта.
Толкова силно те обичах,
че останах само с теб и любовта.

А ти си тръгна и ме остави сама
по ръба на острия нож на реалността.
И така свирепо го заби в моите гърди,
че и до днес адска болка ме гори.

И сега, толкова далеч един от друг,
забравяме за мечтите и любовта.
Ти си с друга, аз - със друг,
но и двамата си имаме само черната самота!

След това време още
си играем на детски и болезнени игри.
Но и ти не можещ да забравиш онези нощи,
в които ронехме от щастие сълзи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диди Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...