Feb 21, 2007, 7:22 AM

: (

  Poetry
958 0 1

: (

Всичко свърши,
оставаш в онова минало красиво.
Толкова грехове извърши,
че разби сърцето ми щастливо!

Не мога да скрия това,
че без теб се чувствам пуста.
Защо се отричам от любовта,
като още ги има проклетите чувства?

Мислех, че си всичко,
моята любов и мечта.
Толкова силно те обичах,
че останах само с теб и любовта.

А ти си тръгна и ме остави сама
по ръба на острия нож на реалността.
И така свирепо го заби в моите гърди,
че и до днес адска болка ме гори.

И сега, толкова далеч един от друг,
забравяме за мечтите и любовта.
Ти си с друга, аз - със друг,
но и двамата си имаме само черната самота!

След това време още
си играем на детски и болезнени игри.
Но и ти не можещ да забравиш онези нощи,
в които ронехме от щастие сълзи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диди Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...