* * *
В тъмносинята нощ под чадърите
аз лежа полугола на пясъка-
малка кърпа около кръста ми,
обеци и халка на ръката.
Не венчална, а станиолена-
шоколадова сянка от щастие
да направи горчилката сладка,
да излекува душата ми…
Ровя с пръсти във ситния пясък,
чупя нокти, до кръв хапя устни.
После вадя ръката от пясъка.
Без халка, без мечти, без илюзии.
Искам пак шоколадово щастие,
искам моята сладка илюзия…
* * *
Всъщност искам да хванеш ръката ми,
да ме целунеш по устните,
да погалиш пак нежно косата ми,
да сме щастливи в нощта под чадърите…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Далия Todos los derechos reservados
