* * *

23 mar 2007, 12:57

Poesía

497 0 2

Сама съм аз.

Сама като девица.

И моят глас

в нощта не прокънтява.

Навън е мраз.

Последна в мрака птица

умря... и час

по час животът продължава!

Ще спре,

когато всичко свърши.

Земя на две

ще разделят сестра и брат.

И нейде там

живот ще се прекърши,

над сух тамян

ще се надвеси този свят.

И пак сама,

и пак девица нощна,

ще броди тя

докато този мрак не гръмне.

И там в гръма,

в експлозията мощна,

не по-сама,

но по-жена жената ще осъмне!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.