Сама съм аз.
Сама като девица.
И моят глас
в нощта не прокънтява.
Навън е мраз.
Последна в мрака птица
умря... и час
по час животът продължава!
Ще спре,
когато всичко свърши.
Земя на две
ще разделят сестра и брат.
И нейде там
живот ще се прекърши,
над сух тамян
ще се надвеси този свят.
И пак сама,
и пак девица нощна,
ще броди тя
докато този мрак не гръмне.
И там в гръма,
в експлозията мощна,
не по-сама,
но по-жена жената ще осъмне!
© Надя Василева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
