Сама съм аз.
Сама като девица.
И моят глас
в нощта не прокънтява.
Навън е мраз.
Последна в мрака птица
умря... и час
по час животът продължава!
Ще спре,
когато всичко свърши.
Земя на две
ще разделят сестра и брат.
И нейде там
живот ще се прекърши,
над сух тамян
ще се надвеси този свят.
И пак сама,
и пак девица нощна,
ще броди тя
докато този мрак не гръмне.
И там в гръма,
в експлозията мощна,
не по-сама,
но по-жена жената ще осъмне!
© Надя Василева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
