* * *
Сама съм аз.
Сама като девица.
И моят глас
в нощта не прокънтява.
Навън е мраз.
Последна в мрака птица
умря... и час
по час животът продължава!
Ще спре,
когато всичко свърши.
Земя на две
ще разделят сестра и брат.
И нейде там
живот ще се прекърши,
над сух тамян
ще се надвеси този свят.
И пак сама,
и пак девица нощна,
ще броди тя
докато този мрак не гръмне.
И там в гръма,
в експлозията мощна,
не по-сама,
но по-жена жената ще осъмне!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Василева Всички права запазени
