***
Ще ме повикаш в Безсънните нощи,
когато в клише се превръща Луната,
улични шумове лутат се още,
пътя потърсили към Тишината.
когато в клише се превръща Луната,
улични шумове лутат се още,
пътя потърсили към Тишината.
Но Устата заших си, не ща да говоря.
Пак да се мамя, че имало смисъл,
старите рани пак да отворя,
стари Врати, през които съм влизал.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Питър Хайнрих Todos los derechos reservados
