May 2, 2007, 4:46 PM

***

Poetry

844 0 3

Ще ме повикаш в Безсънните нощи,
когато в клише се превръща Луната,
улични шумове лутат се още,
пътя потърсили към Тишината.

Но Устата заших си, не ща да говоря.
Пак да се мамя, че имало смисъл,
старите рани пак да отворя,
стари Врати, през които съм влизал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Grimoir (Фредерик)

харесва ми много, само не мога да възприема главните букви, знам, че имат значение, но ми убягва.

2007-05-04T21:50:20+03:00
jivot (Зоя)

"Имам малък подарък за теб-не е Порше, не е скъпо бижу а е просто клише": Прекрасно е!

2007-05-02T17:57:25+03:00
Aneta_kz (Анета)

Хареса ми!
Браво!

2007-05-02T17:06:47+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0