Ще ме повикаш в Безсънните нощи,
когато в клише се превръща Луната,
улични шумове лутат се още,
пътя потърсили към Тишината.
Но Устата заших си, не ща да говоря.
Пак да се мамя, че имало смисъл,
старите рани пак да отворя,
стари Врати, през които съм влизал.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up