2 мая 2007 г., 16:46

***

852 0 3
Ще ме повикаш в Безсънните нощи,
когато в клише се превръща Луната,
улични шумове лутат се още,
пътя потърсили към Тишината.

Но Устата заших си, не ща да говоря.
Пак да се мамя, че имало смисъл,
старите рани пак да отворя,
стари Врати, през които съм влизал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Питър Хайнрих Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • харесва ми много, само не мога да възприема главните букви, знам, че имат значение, но ми убягва.
  • "Имам малък подарък за теб-не е Порше, не е скъпо бижу а е просто клише": Прекрасно е!
  • Хареса ми!
    Браво!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...