2 мая 2007 г., 16:46

***

849 0 3
Ще ме повикаш в Безсънните нощи,
когато в клише се превръща Луната,
улични шумове лутат се още,
пътя потърсили към Тишината.

Но Устата заших си, не ща да говоря.
Пак да се мамя, че имало смисъл,
старите рани пак да отворя,
стари Врати, през които съм влизал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Питър Хайнрих Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • харесва ми много, само не мога да възприема главните букви, знам, че имат значение, но ми убягва.
  • "Имам малък подарък за теб-не е Порше, не е скъпо бижу а е просто клише": Прекрасно е!
  • Хареса ми!
    Браво!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...