20 dic 2006, 16:38

*****

  Poesía
760 0 4
Видях я, крачеща в студена утрин,
спечелила поредна битка трудна,
с разрошени коси, с усмивка бледа:
за всеки воин сладка е победа!

Спокойна, тя вървеше сред тълпата,
а болка причиняваше земята,
че в кръв окъпани, нозе, ранени
за миг не насладили на почивка
напред обаче бяха устремени,
че знаеха - почивката е близка!

Без жалост устни меки, загрубели,
а нежната и кожа изнурена,
от нощите безсънни, изтощено
 красивото лице сега бе бледо.

Единствено очите и са скрили
загадъчна и мека светлина,
очите, своя блясък съхранили
и той придаваше и красота!

Това бе блясъка на свободата
в сърцето и копнежа по зората,
отнела чистотата на кристала,
а тя и носеше кристална слава.

В море от злоба, с доброта в сърцето 
и с любовта като звезда в небето,
към изгрева тя крачи, устремена
да побеждава, в този свят родена!
                          26.01.1999г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...