*****
758
0
4
Видях я, крачеща в студена утрин,
спечелила поредна битка трудна,
с разрошени коси, с усмивка бледа:
за всеки воин сладка е победа!
Спокойна, тя вървеше сред тълпата,
а болка причиняваше земята,
че в кръв окъпани, нозе, ранени
за миг не насладили на почивка
напред обаче бяха устремени,
че знаеха - почивката е близка!
Без жалост устни меки, загрубели,
а нежната и кожа изнурена,
от нощите безсънни, изтощено
красивото лице сега бе бледо.
Единствено очите и са скрили
загадъчна и мека светлина,
очите, своя блясък съхранили
и той придаваше и красота!
Това бе блясъка на свободата
в сърцето и копнежа по зората,
отнела чистотата на кристала,
а тя и носеше кристална слава.
В море от злоба, с доброта в сърцето
и с любовта като звезда в небето,
към изгрева тя крачи, устремена
да побеждава, в този свят родена!
26.01.1999г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пенка Маринова Всички права запазени
