20.12.2006 г., 16:38 ч.

***** 

  Поезия
566 0 4
Видях я, крачеща в студена утрин, спечелила поредна битка трудна, с разрошени коси, с усмивка бледа: за всеки воин сладка е победа! Спокойна, тя вървеше сред тълпата, а болка причиняваше земята, че в кръв окъпани, нозе, ранени за миг не насладили на почивка напред обаче бяха устремени, че знаеха - почивката е близка! Без жалост устни меки, загрубели, а нежната и кожа изнурена, от нощите безсънни, изтощено красивото лице сега бе бледо. Единствено очите и са скрили загадъчна и мека светлина, очите, своя блясък съхранили и той придаваше и красота! Това бе блясъка на свободата в сърцето и копнежа по зората, отнела чистотата на кристала, а тя и носеше кристална слава. В море от злоба, с доброта в сърцето и с любовта като звезда в небето, към изгрева тя крачи, устремена да побеждава, в този свят родена! 26.01.1999г

© Пенка Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??