pen4eto999 (Пенка Маринова)
13 152
10 ene 2007, 15:03

*** 

  Poesía
781 0 9
В началото Той сътвори от кал човека
и в него своя Дух,свещен,постави
и положи на безмъртната пътека
като себе си божествен го направи!
Живя Човека в райската градина
и всичките блага за него бяха
щастлив да го направят не успяха
със бунт посмя Твореца да обиди!
Сатана яви се в образ на змия
изкуши го тя да вкуси от плода,
на божия забрана непокорен
божествената чистота погуби
прекъсна той божествения корен
себе си във този грях загуби
Завинаги изгонен бе от Рая
в несгоди за греха да се покае.
"Със пот на чело хляба ще изкарваш
и своите деца във мъки раждаш!"
И заживя човека в грях и злоба
живот в разврат и похотливи страсти
Твореца свой забравил бе народа
не осъзнаваше,че бе нещастен.
Но Бог творението не забрави,
че отначалото го бе възлюбил
и никога в беда не го остави
на вяра искаше да го научи.
От грехове човека да спаси реши
за спасение план божествен сътвори
и на земята своя Син изпрати
на грехове човешки за отплата.
Роден бе от жена във плът човешка,
но в него своя дух Отеца вложи
дойде,за да изкупи всяка грешка
и любовта в сърцата да положи.
На истина той учеше човека
За тях Месията жадуван беше
безсмъртната изгубена пътека
"Христос Спасителят съм"-рече.
Коравите сърца не го познаха
не го обикнаха,а го презряха.
Дойде часът на мисията свята
без жал забиха във плътта пирони
той бе с венец от тръни на главата
и не изохка,сълзи не пророни,
чакаше смъртта спокоен и смирен,
че жертвата му любовта осмисли
с неговата кръв Човека е спасен
оттук нататък хората са чисти!
          27.01.1999г.

© Пенка Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??