Jan 10, 2007, 3:03 PM

***

  Poetry
942 0 9
В началото Той сътвори от кал човека
и в него своя Дух,свещен,постави
и положи на безмъртната пътека
като себе си божествен го направи!
Живя Човека в райската градина
и всичките блага за него бяха
щастлив да го направят не успяха
със бунт посмя Твореца да обиди!
Сатана яви се в образ на змия
изкуши го тя да вкуси от плода,
на божия забрана непокорен
божествената чистота погуби
прекъсна той божествения корен
себе си във този грях загуби
Завинаги изгонен бе от Рая
в несгоди за греха да се покае.
"Със пот на чело хляба ще изкарваш
и своите деца във мъки раждаш!"
И заживя човека в грях и злоба
живот в разврат и похотливи страсти
Твореца свой забравил бе народа
не осъзнаваше,че бе нещастен.
Но Бог творението не забрави,
че отначалото го бе възлюбил
и никога в беда не го остави
на вяра искаше да го научи.
От грехове човека да спаси реши
за спасение план божествен сътвори
и на земята своя Син изпрати
на грехове човешки за отплата.
Роден бе от жена във плът човешка,
но в него своя дух Отеца вложи
дойде,за да изкупи всяка грешка
и любовта в сърцата да положи.
На истина той учеше човека
За тях Месията жадуван беше
безсмъртната изгубена пътека
"Христос Спасителят съм"-рече.
Коравите сърца не го познаха
не го обикнаха,а го презряха.
Дойде часът на мисията свята
без жал забиха във плътта пирони
той бе с венец от тръни на главата
и не изохка,сълзи не пророни,
чакаше смъртта спокоен и смирен,
че жертвата му любовта осмисли
с неговата кръв Човека е спасен
оттук нататък хората са чисти!
          27.01.1999г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...