ниана (Нина Сименова)
117 2241
13 dic 2006, 21:35

* * * 

  Poesía
547 1 2
            Ще бъда силна...
            Ще приема раздялата...
            Няма да плача....
            И дори ще се влюбя отново.
            Ще ампутирам душата си.
            Ще ослепея за светлината.
            Ще оглушея за небесното слово.

            Ще съм малка, смирена и сива, 
            изгубила битката с безличното битие...
            Господи, кой ме прокле 
            да остана жива,
            а светлината отне ?

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво и много силно.
    Тъжно звучиш тук, но не ампутирай душата си,
    запази я и виж светлината, носиш я в себе си.

    Поздрав и усмивка.
  • Щом това се е случило, значи е трябвало да се случи. А може би си мислела, че лампата е светлината. Нали знаеш, че истинската светлина е в Слънцето?
Propuestas
: ??:??