13.12.2006 г., 21:35

* * *

Поезия

678 1 2

            Ще бъда силна...
            Ще приема раздялата...
            Няма да плача....
           И дори ще се влюбя отново.
            Ще ампутирам душата си.
            Ще ослепея за светлината.
            Ще оглушея за небесното слово.

            Ще съм малка, смирена и сива,
            изгубила битката с безличното битие...
            Господи, кой ме прокле
            да остана жива,
            а светлината отне ?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Етчи (Анета Саманлиева)

Хубаво и много силно.
Тъжно звучиш тук, но не ампутирай душата си,
запази я и виж светлината, носиш я в себе си.

Поздрав и усмивка.

2006-12-15T00:49:08+02:00
ria (Гергана Иванова)

Щом това се е случило, значи е трябвало да се случи. А може би си мислела, че лампата е светлината. Нали знаеш, че истинската светлина е в Слънцето?

2006-12-14T09:32:26+02:00

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0