13.12.2006 г., 21:35

* * *

Поезия

677 1 2

            Ще бъда силна...
            Ще приема раздялата...
            Няма да плача....
           И дори ще се влюбя отново.
            Ще ампутирам душата си.
            Ще ослепея за светлината.
            Ще оглушея за небесното слово.

            Ще съм малка, смирена и сива,
            изгубила битката с безличното битие...
            Господи, кой ме прокле
            да остана жива,
            а светлината отне ?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Етчи (Анета Саманлиева)

Хубаво и много силно.
Тъжно звучиш тук, но не ампутирай душата си,
запази я и виж светлината, носиш я в себе си.

Поздрав и усмивка.

2006-12-15T00:49:08+02:00
ria (Гергана Иванова)

Щом това се е случило, значи е трябвало да се случи. А може би си мислела, че лампата е светлината. Нали знаеш, че истинската светлина е в Слънцето?

2006-12-14T09:32:26+02:00

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0