* * *

Dec 13, 2006, 9:35 PM

Poetry

545 1 2

            Ще бъда силна...
            Ще приема раздялата...
            Няма да плача....
           И дори ще се влюбя отново.
            Ще ампутирам душата си.
            Ще ослепея за светлината.
            Ще оглушея за небесното слово.

            Ще съм малка, смирена и сива,
            изгубила битката с безличното битие...
            Господи, кой ме прокле
            да остана жива,
            а светлината отне ?

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Етчи (Анета Саманлиева)

2006-12-15T00:49:08+02:00

Хубаво и много силно.
Тъжно звучиш тук, но не ампутирай душата си,
запази я и виж светлината, носиш я в себе си.

Поздрав и усмивка.
ria (Гергана Иванова)

2006-12-14T09:32:26+02:00

Щом това се е случило, значи е трябвало да се случи. А може би си мислела, че лампата е светлината. Нали знаеш, че истинската светлина е в Слънцето?

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works