18 dic 2006, 23:07

* * * 

  Poesía
600 0 4
            Денят ме грабва и обличам дневната си кожа
            със остри таралежови бодли...
            Нито от дума, нито пък от жест ще може
            през този ден да ме боли...

            Ала от болка вечер иде ми да вия...
            И не за таралежа с изпочупени бодли...
            Под кожата изгубих святата магия
            на моята ранимост. И за нея ме боли...

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??