* * *

18 dic 2006, 23:07

Poesía

547 0 4

            Денят ме грабва и обличам дневната си кожа
            със остри таралежови бодли...
            Нито от дума, нито пък от жест ще може
            през този ден да ме боли...

            Ала от болка вечер иде ми да вия...
            И не за таралежа с изпочупени бодли...
            Под кожата изгубих святата магия
            на моята ранимост. И за нея ме боли...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Белоснежка (Гергана Шутева)

2006-12-19T11:56:01+02:00

Поздрави, Нина! Страшно много ми хареса!
petinka67 (Петя Кръстева)

2006-12-19T11:53:17+02:00

Браво, Нина!
Поздрави!
ria (Гергана Иванова)

2006-12-19T10:06:14+02:00

Всеки от нас, малко или много през деня е друг човек. Дано поне вечер, сред любимите си хора сваляме маските и кожите...
kity (Людмила Нилсън)

2006-12-19T09:21:50+02:00

Дали с тия бодли не нараняваме себе си, понакога?!
Поздрави

* * *

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas