* * *

Dec 18, 2006, 11:07 PM

Poetry

554 0 4

            Денят ме грабва и обличам дневната си кожа
            със остри таралежови бодли...
            Нито от дума, нито пък от жест ще може
            през този ден да ме боли...

            Ала от болка вечер иде ми да вия...
            И не за таралежа с изпочупени бодли...
            Под кожата изгубих святата магия
            на моята ранимост. И за нея ме боли...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Белоснежка (Гергана Шутева)

2006-12-19T11:56:01+02:00

Поздрави, Нина! Страшно много ми хареса!
petinka67 (Петя Кръстева)

2006-12-19T11:53:17+02:00

Браво, Нина!
Поздрави!
ria (Гергана Иванова)

2006-12-19T10:06:14+02:00

Всеки от нас, малко или много през деня е друг човек. Дано поне вечер, сред любимите си хора сваляме маските и кожите...
kity (Людмила Нилсън)

2006-12-19T09:21:50+02:00

Дали с тия бодли не нараняваме себе си, понакога?!
Поздрави

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works