* * *

Dec 18, 2006, 11:07 PM

Poetry

635 0 4

Денят ме грабва и обличам дневната си кожа
със остри таралежови бодли...
Нито от дума, нито пък от жест ще може
през този ден да ме боли...
Ала от болка вечер иде ми да вия...
И не за таралежа с изпочупени бодли...
Под кожата изгубих святата магия
на моята ранимост. И за нея ме боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works