27 jun 2007, 11:41

* * *

  Poesía
777 0 10
                       
                     Обичам да те пия...
                                      Нежно...
                                      Бавно...
                     И с всички сетива...
                     Като езическа магия,
                     проникнала в кръвта.

                     Първично...
                     И фатално
                     се сливаме с  души, тела...
                     Отключва забранени тайни
                     алхимията на страстта.

                    Желая те!
                    Неистово...
                    И  диво...
                    Пияна от нектарите на любовта.
                    Най-скритите желания открива
                    зовът атавистичен на  плътта.
               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така се почва: много нежно, бавно, а свършваме неистово и диво!
    Много хубав стих!
    Може би само да бъде "Опиянена от вкуса на любовта!" вместо "Пияна..." - защото пияна жена не е хубаво! И замених "нектарите на любовта" с "вкуса на любовта" - само за да отбележа, че думичката "нектарите" също трябва да се дообмисли - множественото число ни кара да се замислим кои ли са тези нектари - и да доведе до някаква неприлична асоциация.
  • Браво!Страстно и любовно!
  • Чудесен стих!Поздрави!
  • Жарко, чак изпепелява...!!!
  • Аз след час и половина отивам на работа, а след този стих...
    Какви ти служебни мисли, когато тук е...
    Поздрави, Нина!!! Чудесен стих!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...