Jun 27, 2007, 11:41 AM

* * *

  Poetry
778 0 10
                       
                     Обичам да те пия...
                                      Нежно...
                                      Бавно...
                     И с всички сетива...
                     Като езическа магия,
                     проникнала в кръвта.

                     Първично...
                     И фатално
                     се сливаме с  души, тела...
                     Отключва забранени тайни
                     алхимията на страстта.

                    Желая те!
                    Неистово...
                    И  диво...
                    Пияна от нектарите на любовта.
                    Най-скритите желания открива
                    зовът атавистичен на  плътта.
               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Сименова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така се почва: много нежно, бавно, а свършваме неистово и диво!
    Много хубав стих!
    Може би само да бъде "Опиянена от вкуса на любовта!" вместо "Пияна..." - защото пияна жена не е хубаво! И замених "нектарите на любовта" с "вкуса на любовта" - само за да отбележа, че думичката "нектарите" също трябва да се дообмисли - множественото число ни кара да се замислим кои ли са тези нектари - и да доведе до някаква неприлична асоциация.
  • Браво!Страстно и любовно!
  • Чудесен стих!Поздрави!
  • Жарко, чак изпепелява...!!!
  • Аз след час и половина отивам на работа, а след този стих...
    Какви ти служебни мисли, когато тук е...
    Поздрави, Нина!!! Чудесен стих!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...