27.06.2007 г., 11:41

* * *

775 0 10
                       
                     Обичам да те пия...
                                      Нежно...
                                      Бавно...
                     И с всички сетива...
                     Като езическа магия,
                     проникнала в кръвта.

                     Първично...
                     И фатално
                     се сливаме с  души, тела...
                     Отключва забранени тайни
                     алхимията на страстта.

                    Желая те!
                    Неистово...
                    И  диво...
                    Пияна от нектарите на любовта.
                    Най-скритите желания открива
                    зовът атавистичен на  плътта.
               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Сименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така се почва: много нежно, бавно, а свършваме неистово и диво!
    Много хубав стих!
    Може би само да бъде "Опиянена от вкуса на любовта!" вместо "Пияна..." - защото пияна жена не е хубаво! И замених "нектарите на любовта" с "вкуса на любовта" - само за да отбележа, че думичката "нектарите" също трябва да се дообмисли - множественото число ни кара да се замислим кои ли са тези нектари - и да доведе до някаква неприлична асоциация.
  • Браво!Страстно и любовно!
  • Чудесен стих!Поздрави!
  • Жарко, чак изпепелява...!!!
  • Аз след час и половина отивам на работа, а след този стих...
    Какви ти служебни мисли, когато тук е...
    Поздрави, Нина!!! Чудесен стих!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....