6 ene 2007, 0:39

* * *

  Poesía
988 0 0

                   Вселената ... мечтае за човека.

                   Познава тя на Силфата крилете,

                   и Гнома в дълбините, и Ундина

                   витаещ в нежните листа незримо.

 

                   Познава Ангела, облечен в бели дрехи,

                   и Саламандрите, от огъня обзети,

                   Духа на гордостта с лице красиво

                   И Демонът на мислите лъжливи.

 

                   Човека тя обаче не познава...

                   В сърцето му за миг се отразява.

                   И той усеща, чувства че е Вечен.

                   А после ... пак е все така  далечен.

 

                   В Себе си е винаги увлечен.

 

                                               23.04.01

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боян Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...