6 янв. 2007 г., 00:39

* * *

990 0 0

                   Вселената ... мечтае за човека.

                   Познава тя на Силфата крилете,

                   и Гнома в дълбините, и Ундина

                   витаещ в нежните листа незримо.

 

                   Познава Ангела, облечен в бели дрехи,

                   и Саламандрите, от огъня обзети,

                   Духа на гордостта с лице красиво

                   И Демонът на мислите лъжливи.

 

                   Човека тя обаче не познава...

                   В сърцето му за миг се отразява.

                   И той усеща, чувства че е Вечен.

                   А после ... пак е все така  далечен.

 

                   В Себе си е винаги увлечен.

 

                                               23.04.01

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боян Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...