* * *

                   Вселената ... мечтае за човека.

                   Познава тя на Силфата крилете,

                   и Гнома в дълбините, и Ундина

                   витаещ в нежните листа незримо.

                   Познава Ангела, облечен в бели дрехи,

                   и Саламандрите, от огъня обзети,

                   Духа на гордостта с лице красиво

                   И Демонът на мислите лъжливи.

                   Човека тя обаче не познава...

                   В сърцето му за миг се отразява.

                   И той усеща, чувства че е Вечен.

                   А после ... пак е все така  далечен.

                   В Себе си е винаги увлечен.

                                               23.04.01