21 jun 2007, 10:43

*** 

  Poesía
1092 0 3
Във стаята, която днес
Ме приютява,
Няма стол,
А тя самата без стени е.
И през прозореца на тази стая
Гледам как птичката,
От клетката си без решетки,
Извива трели.
Животът ми задъхан е,
Накъсан,
Неритмичен
И неподреден, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Костова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??