***
Във стаята, която днес
Ме приютява,
Няма стол,
А тя самата без стени е.
И през прозореца на тази стая
Гледам как птичката,
От клетката си без решетки,
Извива трели.
Животът ми задъхан е,
Накъсан,
Неритмичен
И неподреден,
Макар да го подреждам всекидневно.
По гръб не падам,
Дори по гръб не спя
(Възможно е от суеверие!),
Но срещам само
Гърбове
(на някого...).
Нощта смени деня.
Във мене -
Рими.
Пред мене -
Мъртвият екран
Очаква думите да оживеят,
А после
Спокойно
Да угасне,
Дочакал приказката си...
А моят разказвач къде е?
И тази нощ не
Ще да го дочакам...
© Калина Костова All rights reserved.
