Сляпо вярвах в теб и любовта. Мислех си, че си различен, че си ангел, дошъл да ме спаси. Мислех си, че те познавам, че има нещо между нас. Но съм се заблудила. Вярвах, че животът е от рози, че съществуват сродните души. Повярвах на лъжите, затворих си очите за другите жени. Прощавах грешките и премълчавах. Но не мога повече така. Дори да ме боли и душата да гори, ще сложа край. Аз знам, че не губя теб, а само свойте мечти. И море от сълзи да пролея, и парченцата стъкло да залепя, не ще се върне миналото с теб. Защото споменът е вечен, а ние с теб не сме.