5.01.2007 г., 0:19

* * *

986 0 1
Сляпо вярвах в теб и любовта.
Мислех си, че си различен,
че си ангел, дошъл да ме спаси.
Мислех си, че те познавам,
че има нещо между нас.
Но съм се заблудила.
Вярвах, че животът е от рози,
че съществуват сродните души.
Повярвах на лъжите, затворих си 
очите за другите жени.
Прощавах грешките и премълчавах.
Но не мога повече така.
Дори да ме боли и душата да гори,
ще сложа край.
Аз знам, че не губя теб,
а само свойте мечти. 
И море от сълзи да пролея,
и парченцата стъкло да залепя,
не ще се върне миналото с теб.
Защото споменът е вечен,
а ние  с теб не сме. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕЛЕНА Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Текстът е динамичен и има някои достоинства като откритост, откровеност, опит за извисяване на позицията на героинята, търсене и намиране на решение на проблема. Независимо от всичко това, трябва да се запиташ що е литературна творба, защото този текст не може да покрие нейните изисквания.
    Поощрителна шестица ти поставям за добре дошла.
    Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...