* * *

Jan 5, 2007, 12:19 AM

Poetry

717 0 1

Сляпо вярвах в теб и любовта. Мислех си, че си различен, че си ангел, дошъл да ме спаси. Мислех си, че те познавам, че има нещо между нас. Но съм се заблудила. Вярвах, че животът е от рози, че съществуват сродните души. Повярвах на лъжите, затворих си очите за другите жени. Прощавах грешките и премълчавах. Но не мога повече така. Дори да ме боли и душата да гори, ще сложа край. Аз знам, че не губя теб, а само свойте мечти. И море от сълзи да пролея, и парченцата стъкло да залепя, не ще се върне миналото с теб. Защото споменът е вечен, а ние с теб не сме.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

MOJSEI (Валери Рибаров)

2007-01-05T20:04:05+02:00

Текстът е динамичен и има някои достоинства като откритост, откровеност, опит за извисяване на позицията на героинята, търсене и намиране на решение на проблема. Независимо от всичко това, трябва да се запиташ що е литературна творба, защото този текст не може да покрие нейните изисквания.
Поощрителна шестица ти поставям за добре дошла.
Поздрав!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works