* * *
Сляпо вярвах в теб и любовта.
Мислех си, че си различен,
че си ангел, дошъл да ме спаси.
Мислех си, че те познавам,
че има нещо между нас.
Но съм се заблудила.
Вярвах, че животът е от рози,
че съществуват сродните души.
Повярвах на лъжите, затворих си
очите за другите жени.
Прощавах грешките и премълчавах.
Но не мога повече така.
Дори да ме боли и душата да гори,
ще сложа край.
Аз знам, че не губя теб,
а само свойте мечти.
И море от сълзи да пролея,
и парченцата стъкло да залепя,
не ще се върне миналото с теб.
Защото споменът е вечен,
а ние с теб не сме.
© ЕЛЕНА Петрова All rights reserved.
