3 jul 2007, 20:21

* * *

  Poesía
979 0 4

"Посвещавам го на INTI (Аматерасу )"


 

Самотен лъча е...

търсещ посока... изгубен в нощта...

Звездите безмълвни, печално искрят

над студения свод... чакащи зов...

за последна измяна...


Днес в дъжд се превърнах...

разперих ръце над тъмния купол...

и обгърнах света в лилава печал...

Бог отдавна беше сладко заспал...

един безумец Истината недоразбрал...


Хоризонта чист е пред мен...

в сини завеси окъпан и тих...

Отгръщам безмълвно една...

Вълните са хлад и копнеж...

в синъо изписан на лист...


... погълнат от бездната сляпа


Небесата в пепел ще превърна...

с огъня на съмнението вечно...

Ще се издигна отвъд шепота тих

на душата, открила посока...

към последния бряг...


... Вечният необят

...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря много,трогната съм!!!

    Поетичните ни души се сляха в безмълвна телепатия, защото преди да е дочула твоя глас, музата ми проплака и сътвори "Енигма е сърцето на Слънцето", но рожбата й бе слаба още да се покаже пред света. Но днес тя вече носи облика на една Звезда далечна, затова приеми я в твоето сърце, макар и несъвършена.....
    Може би ликът ти е отпечатън някъде между редовете й!
    Зовът, който чакаше бе писмо в бутилка ,но вече изваян в пясъчни рими,пристигнал от друг свят, крие в себе си надежда че ще докосне твоя бряг........
  • Днес в дъжд се превърнах -Браво, Пламене!
  • Поздрави!!!Браво и от мен!
  • БРАВО!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...