* * *
"Посвещавам го на INTI (Аматерасу )"
Самотен лъча е...
търсещ посока... изгубен в нощта...
Звездите безмълвни, печално искрят
над студения свод... чакащи зов...
за последна измяна...
Днес в дъжд се превърнах...
разперих ръце над тъмния купол...
и обгърнах света в лилава печал...
Бог отдавна беше сладко заспал...
един безумец Истината недоразбрал...
Хоризонта чист е пред мен...
в сини завеси окъпан и тих...
Отгръщам безмълвно една...
Вълните са хлад и копнеж...
в синъо изписан на лист...
... погълнат от бездната сляпа
Небесата в пепел ще превърна...
с огъня на съмнението вечно...
Ще се издигна отвъд шепота тих
на душата, открила посока...
към последния бряг...
... Вечният необят
...
© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Днес в дъжд се превърнах -Браво, Пламене!
-
Поздрави!!!Браво и от мен!
-
БРАВО!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поетичните ни души се сляха в безмълвна телепатия, защото преди да е дочула твоя глас, музата ми проплака и сътвори "Енигма е сърцето на Слънцето", но рожбата й бе слаба още да се покаже пред света. Но днес тя вече носи облика на една Звезда далечна, затова приеми я в твоето сърце, макар и несъвършена.....
Може би ликът ти е отпечатън някъде между редовете й!
Зовът, който чакаше бе писмо в бутилка ,но вече изваян в пясъчни рими,пристигнал от друг свят, крие в себе си надежда че ще докосне твоя бряг........