* * *
"Посвещавам го на INTI (Аматерасу )"
Самотен лъча е...
търсещ посока... изгубен в нощта...
Звездите безмълвни, печално искрят
над студения свод... чакащи зов...
за последна измяна...
Днес в дъжд се превърнах...
разперих ръце над тъмния купол...
и обгърнах света в лилава печал...
Бог отдавна беше сладко заспал...
един безумец Истината недоразбрал...
Хоризонта чист е пред мен...
в сини завеси окъпан и тих...
Отгръщам безмълвно една...
Вълните са хлад и копнеж...
в синъо изписан на лист...
... погълнат от бездната сляпа
Небесата в пепел ще превърна...
с огъня на съмнението вечно...
Ще се издигна отвъд шепота тих
на душата, открила посока...
към последния бряг...
... Вечният необят
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
