3.07.2007 г., 20:21 ч.

* * * 

  Поезия
704 0 4

"Посвещавам го на INTI (Аматерасу )"


 

Самотен лъча е...

търсещ посока... изгубен в нощта...

Звездите безмълвни, печално искрят

над студения свод... чакащи зов...

за последна измяна...


Днес в дъжд се превърнах...

разперих ръце над тъмния купол...

и обгърнах света в лилава печал...

Бог отдавна беше сладко заспал...

един безумец Истината недоразбрал...


Хоризонта чист е пред мен...

в сини завеси окъпан и тих...

Отгръщам безмълвно една...

Вълните са хлад и копнеж...

в синъо изписан на лист...


... погълнат от бездната сляпа


Небесата в пепел ще превърна...

с огъня на съмнението вечно...

Ще се издигна отвъд шепота тих

на душата, открила посока...

към последния бряг...


... Вечният необят

...

© Пламен Йовчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря много,трогната съм!!!

    Поетичните ни души се сляха в безмълвна телепатия, защото преди да е дочула твоя глас, музата ми проплака и сътвори "Енигма е сърцето на Слънцето", но рожбата й бе слаба още да се покаже пред света. Но днес тя вече носи облика на една Звезда далечна, затова приеми я в твоето сърце, макар и несъвършена.....
    Може би ликът ти е отпечатън някъде между редовете й!
    Зовът, който чакаше бе писмо в бутилка ,но вече изваян в пясъчни рими,пристигнал от друг свят, крие в себе си надежда че ще докосне твоя бряг........
  • Днес в дъжд се превърнах -Браво, Пламене!
  • Поздрави!!!Браво и от мен!
  • БРАВО!!!
Предложения
: ??:??