21 ene 2012, 4:22

* * *

  Poesía
1.9K 1 9

Ако днес се изгубя в гората,

да ме търсиш сама би ли тръгнала?

Ще вървиш ли безстрашно в тъмата,

и без мен нявга би ли се върнала?

 

Ако днес спазаря си душата,

от мен погледа би ли отвърнала?

И оставила всичко познато,

ти от пътя със мен би ли свърнала?

 

Ако днес ме приеме земята,

ти до гроба ми тихо посърнала,

би ли клетва издумала свята,

би ли в камък над мен се превърнала?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ники Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...