Ако днес се изгубя в гората,
да ме търсиш сама би ли тръгнала?
Ще вървиш ли безстрашно в тъмата,
и без мен нявга би ли се върнала?
Ако днес спазаря си душата,
от мен погледа би ли отвърнала?
И оставила всичко познато,
ти от пътя със мен би ли свърнала?
Ако днес ме приеме земята,
ти до гроба ми тихо посърнала,
би ли клетва издумала свята,
би ли в камък над мен се превърнала?
© Ники Николов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
