Ако днес се изгубя в гората,
да ме търсиш сама би ли тръгнала?
Ще вървиш ли безстрашно в тъмата,
и без мен нявга би ли се върнала?
Ако днес спазаря си душата,
от мен погледа би ли отвърнала?
И оставила всичко познато,
ти от пътя със мен би ли свърнала?
Ако днес ме приеме земята,
ти до гроба ми тихо посърнала,
би ли клетва издумала свята,
би ли в камък над мен се превърнала?
© Ники Николов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
