Ако днес се изгубя в гората,
да ме търсиш сама би ли тръгнала?
Ще вървиш ли безстрашно в тъмата,
и без мен нявга би ли се върнала?
Ако днес спазаря си душата,
от мен погледа би ли отвърнала?
И оставила всичко познато,
ти от пътя със мен би ли свърнала?
Ако днес ме приеме земята,
ти до гроба ми тихо посърнала,
би ли клетва издумала свята,
би ли в камък над мен се превърнала?
© Ники Николов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
