21.01.2012 г., 4:22

* * *

1.9K 1 9

Ако днес се изгубя в гората,

да ме търсиш сама би ли тръгнала?

Ще вървиш ли безстрашно в тъмата,

и без мен нявга би ли се върнала?

 

Ако днес спазаря си душата,

от мен погледа би ли отвърнала?

И оставила всичко познато,

ти от пътя със мен би ли свърнала?

 

Ако днес ме приеме земята,

ти до гроба ми тихо посърнала,

би ли клетва издумала свята,

би ли в камък над мен се превърнала?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ники Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...